ПЕШ С КОПНЕЖ

Пеш с копнеж

или трактат за копнежа по ходенето и ходенето по копнежа

Строежът и функцията на гръбначния ни стълб, както и на цялата ни костна система, заедно със строежа и функциите на мускулите ни, предполагат изправен стоеж, ходене на два крака и особено голямо натоварване на бедрата, седалището и ходилата. Това с пълна сила важи и за кръвоносната и за лимфната ни, а вероятно и за всяка друга система, защото Нейно величество Природата си знае работата и в лицето на човешкото тяло  е създала един съвършен организъм, подобно на всички останали свои творения – органични или неорганични. Организъм  действието на който е съобразено с всички физични, химични и космични закони и, който, ако ние експлоатираме правилно, вероятно не би давал дефекти, освен в случаите, когато времето му отредено на този свят изтече. Направени изследвания сочат, че ходенето пеш е не просто пожелателно, а задължително, то е необходимо изискване за правилната употреба на тялото. То е нещо, по , което тялото ни копнее.

Редица учени, диетолози, лекари, фитнес инструктори и други представители на различни сфери на живота твърдят, че движението в различните му форми благоприятства и повлиява изключително добре жлезите с вътрешна секреция, белия дроб, имунната система, сърдечния мускул, черния дроб, кръвоносната и нервната системи, опорно-двигателната система и мастната тъкан, а тезите им са подплатени с много доказателства и факти.

Дали заради човешката ни природа или заради нещо вложено изначално още в клетките ни на генетично ниво, а , защо не и понеже сме съставени от същите градивни елементи, от които и всичко останало живо и неживо на този свят, но голяма част от нас са някак си постоянно привлечени  от  природата и се стараят да не  прекъсват връзката си с нея, независимо къде се намират.

Моето влечение  да бъда не просто навън сред асфалта и бетона, а навън сред природата, да усещам земята под краката си, а не циментовите плочи на терасата зависнала някъде високо, толкова, че надхвърля  дори височината на клоните на дърветата, да ме докосва нежната прохлада на въздуха летящ между листата или тревата, а не изгарящото трахеята ми течение завихрящо се  между панелките и тротоарите, да съзерцавам безкрайната синева и прозрачност на небето, а не сивата и мъглява плътност на трептящия смог над града ни, да чувам жизнерадостните песни на птиците и тихия шепот между дърветата, а не стържещият грохот на автомобилите, са сякаш пориви инстинктивно наследени и заложени у мене от древните ми прародители живели още в пещерите.

Пориви  събуждащи  невероятен копнеж да се отскубна от подтискащата и задушаваща прегръдка на затвореното пространство в дома. Копнеж  да е хубав деня още от сутринта или поне вечерта, за да отида на работа или да се върна задължително пеш, копнеж да дойде събота или неделя, за да  се отправя към гората или копнеж да дойде времето на планираната отпуска, за да грабна раницата и да побегна към планината. Ходейки, дишайки, съзерцавайки.

Копнеж. Копнежът  да се движа, да се разхождам. Копнежът  по ходенето, който  се дължи на особеното състояние на духа, в което се намирам движейки се, особено, ако движението е сред природата. Тогава  се сливам с нея. Прегръщам дърветата, говоря с птиците и разни други живи твари, които срещам – предимно бръмбари, пеперуди, гущери, тритони, не рядко таралежи, костенурки и дори зайци и сърни – каква лудост – нали?!. Къпя се в лъчите на слънцето.  Време, в което съм сама със себе си без да съм самотна и мога да слушам мислите си,  да се отдам на съзерцание, да мечтая. Време на сладостно спокойствие, в което се чувствам  свободна и забравям абсолютно всички тревоги и неприятности. 

Ходенето сред безпределната безкрайност на простора изцежда  от тялото ми всеки микро мол свободни радикали, излъчва навън всяка единица отрицателна енергия събрана в сивотата на ежедневието. Изсмуква още след петнадесетата минута и последната капка лошо настроение, насъбрала се жлъч или неприязън към някого или нещо, всичкия подтиснат гняв или сподавено негодувание.  Разтоварвам цялото емоционално напрежение  от изминалата седмица и получавам усещане за удоволствие. Удоволствие от задоволения копнеж. Удоволствието от изпълнено желание. Желанието за ходене, за движение, което дава възможност непрекъснато да променям положението си в пространството и сетивата ми да се наслаждават на вечно променящата се среда и различни картини и гледки. Копнежа да съм сред живия живот и непосредствено да го наблюдавам и същевременно да съм част от него, да участвам в него. Копнежът да се разтворя в природата и тя да се разтвори в мен.

Но ходенето е и, като танцуването. Можеш да танцуваш и сам, но, когато в танца са двама има много повече красота, еротика и страст в него, така, че разходката с приятел или цяла компания може да направи преживяването още по-невероятно и да го насити с много по-богати положителни емоции.

В   древно духовно учение се казва, че човек е триъгълник от тяло, душа и интелект. Триъгълник, който трябва да е винаги равностранен. За жалост, напоследък потънали в безкрайна въртележка от „много важни” ангажименти и задачи   забравяме за тялото си поне до момента, в който не се разболеем или не напълнеем до толкова, че отражението ни в огледалото да започне да крещи, че освен интелектуални  потребности имаме и други – телесни и духовни. Тогава усещаме копнежа на тялото. Неговият вик и неговият зов. Неговата мечта да му отдадем дължимото и да го използваме по предназначение, за да се чувства то пълноценно. И се впускаме да преследваме този копнеж, да ходим след него. Защото разбираме, че той е дълбоко обвързан с копнежа на душата  ни и осъзнаването от интелекта ни на желанието да бъдем здрави, да се чувстваме добре и да сме щастливи. Независимо дали тялото копнее да ходи, да плува или да танцува, независимо дали копнее за слънце, за въздух или за секс, за да поддържаме равностранен триъгълника, можем просто да тренираме тялото си с движение и да оставим движението да поддържа тялото ни, да лекуваме душата си с преживявания и оставим преживяванията да лекуват душата ни,  да храним интелекта си с нови знания  и да отворим възможност на  знанията   да подхранват интелекта ни!

Ама, че трактат за копнежа по ходенето и ходенето по копнежа се получи. Смях в залата. :)