Ангели

Тази сутрин, както и през много от последните сутрини пак се събудих рано. Още по тъмно. Натрапчивите мисли пак дойдоха. Опитаха да ме залеят и да попарят тялото ми с оная гадна жлъч, която отравя целият ми ден. Но този път срещнаха отпор. Усмихнах им се мило, любезно ги попитах кой ги праща и какъв му е проблемът, а после още по-красиво ги отпратих – къде - по дяволитееее!

         После хубавичко си помечтах за най-различни приятни, красиви и вълшебни неща! Станах и си пуснах любимата песен на Лондон бойс, та чак си пях и танцувах, докато си пия кафето.

Днес имам и ще имам един прекрасен,  страхотен и стремителен ден, ден в който не пропуснах да изпратя луната, да поздравя слънцето, да се усмихна на всичко, което успея да забележа (а забелязах какво ли не), ден в който се чувствам и ще се чувствам така, както, когато съм влюбена! Обичам това състояние! Това е нещото, което наричам със събирателното Любов, и което някак си все не успявам да обясня на приятелката си!

Обичам си Ангелчето и всички ангели! Основно на него и на тях дължа този мъничък успех! Казвам основно, защото си е чисто моя заслугата, че заспивайки си ги повиках и пожелах!

Сега остава да се науча да го правя по-често, да го постигам по-бързо, да не си позволявам да го забравям и куп други още неща!

Обичам всички и го пожелавам на всички! Да го усетят, да го изпитат, да го повярват, да го поискат! Амин!

Звезда

Часът е два през нощта. Руска стои на терасата и гледа луната. Пълна луна. Светла нощ. Всичко спи, дори прилепите ги няма. Чува само приглушения лай на будни кучета, шума от някое закъсняло такси и о, Боже, чува как хърка съседа - ужас ще събори панелите.

Пуши цигара. И не защото сега си е дошла от дискотека или е имала някаква бурна нощ. Не спи, заради малката - боли я ухото. Дала и е лекарство и чака да види дали ще заспи или ще се влоши. Дай Боже това да е всичко. Страхува се.....

Стои, пуши , чака и мисли....

Какво ли е да си нощна смяна? Какво ли е да си съвсем сам в къщи или съвсем сам на света? Това последното не иска да го знае!

Мисли си, че сърцето ще я заболи, но... то е изцедено. Усукано, смачкано и изцедено като през центрофуга. Заради него. Той го използва, изпра, закачи на простора и ...после забрави да си го прибере. Забрави го на слънцето и то съвсем се разсъхна и смачка....

Казва и, че тя му липсва. Вероятно му липсва нейната топла прегръдка и спокойствието на почти майчиния и скут. И на нея и липсва здравата му мъжка прегръдка, но сигурността, която преди е намирала в нея я няма. Толкова ли е преходна любовта? Тя ли само е склонна да идеализира нещата или наистина е възможно някога някой да обича нея, така, както тя е обичала него?! ...

Божичко как хърка!...

Иска и се сега да е на друго място и при други обстоятелства, но ето я  - седяща тук посред нощ, разсъждаваща за любовта?! За живота, за старостта.... Седи и се чуди още колко ли пъти ще види луната? ....

Седи и се чуди защо не взема от морето на живота, а само стои на брега, рита камъчки и даже не смее да топне крака. Хвърля жабчета, но и те като повечето неща - не и се отдават с лекота. А трябва, трябва да взема, за да може после да си спомня не само за тази луна....

Странно няма звезди - нито една.... Няма я и нейната  звезда. А как и се искa да си има звезда! Една, хубава, бяла, не, жълта - топла звезда....да я гали с лъчите си, да и свети по пътя, да я пази от лошия свят.....да я топли с енергията на обичта!...

Май заспа. Дано да е здрава... Сега, може би ще опита и тя да заспи....