Утринна одисея

Утринна одисея

Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш , че се повдига на пръсти –малко не му достига. Младо е, но е на ясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и подобно на изтръскана четка - обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка.

Едра сврака прелетя и се спря на стобора. Огледа се – кресна и литна в простора.

Облаци се спуснаха като завеса над сцена – мощният изгрев из зад тях тихо простена.

Черна котка лежи до листата – неестествено си е отметнала главата. Очите са празни – ужасно много кръв все още  тече по земята.

Градът  спи, но само минутки му трябват и ще се сепне в съня си щом се разсее тишината.

Пустее е площада.

Шум от излитащи гълъби – как само пляскат крилете и се дочува свистенето на перата.

Насреща върви случайна и далечна позната – сега ще се извърти и ще потъне в зората – не и се иска да си напряга в усмивка устата.

Ято гарги се е отправило в развалено ветрило някъде към полята. Склерозирал старец се облекчава в тревата.

Животът май се забърза. Задминава ме дама – зашеметяващ парфюм ми гали сетивата.

Сива космата топка ми се умилква в краката.

Наедрели всеки миг ще се пукнат пъпките на люляка на листата. Вероятно пак ги е полъгала измамната мекота посред зима на топлината.

Възрастен човек стиснал здраво в ръце два бастуна се гневи и бунтува - отказва да се предава и с биологията сякаш воюва.

Мъж се взира нахално директно в очите ми, усмихва се дръзко – виждам порив за похот и жалка  възхита – добре, че отминава чевръсто...

Жена е увесила кожа от заек на шия – духът и сломен е  - избрал си  е  тяло с неправилната магия.

Чувам -  запя чичопея – усмивка – дано денят да е слънчев и весел и красиво  го изживея!

Пристигнах на работа – какво пътуване сякаш бе  одисея!