Скъпа ми Кайти,

Благодаря, че не забравяш да посещаваш редовно блога ми, ‘щото иначе така и ще си остане не посетен.

Честно казано, последната ти публикация ме изненада и същевременно ме сащиса. Не защото си ми написала това, което очаквах в блога, вместо в пощата, а защото този път направо ме срина на моя територия.

Когато прочетох за пръв път написаното леко се обърках (в първия момент ми беше трудно да се ориентирам кое е моя мисъл и кое твоя), но въпреки объркването ми усетих огорчението от нападението. Усетих, че се свивам под твоята атака от безпощадна критика завоалирана, както казваш ти под тънък хумор, който на моменти граничи с унищожителен сарказъм. Честно, така изглежда, макар, че почти съм убедена, че си била далеч от мисълта да вложиш точно това.

Разбрахме се, че няма да превръщаме обсъждането на книгата в полемика, а само ще споделим кой какво мисли.

Относно „зарибяващата” история на една американска домакиня бих казала, че тази история дори не е зарибяваща, а си е сива и скучна с изключение на увлекателния разказ, който те кара да тръпнеш в очакване дали този пък автор няма да даде рецепта, която още не сме чували. Така, че тук и аз мисля като теб. И бих казала, че не, това не е криза на средната възраст, а си е просто криза, криза от липса на любов, която човек може да изпита и на 10 и на 20 и на 30 и на 40 и повече години!!! От липса на това да се чувстваш обичан, да се чувстваш желан, да се чувстваш пълноценен, да усещаш, че някой се радва на твоето присъствие без непременно това да означава, че има някакъв интерес да е така. Дори едно десет годишно хлапе би се сгърчило от сподавено негодувание, ако му липсва например майчината или бащината прегръдка.

За втората история честно казано и аз на моменти си помислях, (боже, тая дума дали я има) че има някакъв гей момент, но не съм убедена в това ! Няма да спорим и да има и да няма, аз също смятам, че всичко човешко е нормално, а е завоалирано, защото инак би изкривило представата за времето в което живеят героите. Всъщност защо е завоалирано си знае само авторката, но лично за мен завоалираните неща са по-интересни от тези дето те „бият в челото”.(все пак зависи от случая)

Не знам кой автор колко елементарно си плясва изводите в челото на читателя, обаче не смятам, че когато въпросният седне да пише си мисли, че сега ще напише нещо, с което да натрие носовете на хората и да им покаже, че извода от еди що си е еди к’во си. Според мен пишат, защото изпитват някаква вътрешна потребност..., но това е друга тема. А,  ако приемем, че го правят, за да ти натресат техния извод, предпочитам да ми заявят ясно становището си и простичко да си кажат доводите то да е такова, отколкото да го напластяват до такава степен, че най-често да не откриеш извода или да ти е все едно какво има в последния пласт, защото така или иначе книгата е страхотна и ти доставя удоволствие, или да си мислиш, че човекът, който го е писал не е с много здрав разсъдък.

За мен изводът е, че някое от тези проявления на любовта може да осмисли живота на човека и да го направи щастлив за някакъв етап от живота му и при това не го казвам с подигравка!

Като цяло ефекта от безпощадната ти критика и очеизбождащото ти крещене пред света, че ти отричаш това нещо „любов” изиграха следното не добро и добро влияние върху объркания ми ум (може би душа). Първо това пречи на самооценката ми,(тук имам предвид постоянното критикуване – сега трябва да направя двадесет най-малко проверки дали не съм изяла някоя запетая или не съм сгрешила някой член) която и ти си ми казвала, че е важно малко да се подобри, създава ми нови комплекси. Второ, обаче, все по-често се замислям за едното от проявленията на любовта и се опитвам там да вкарам малко егоизъм – поне за цвят, за разнообразие! Ххаха!(Не, че изобщо не проявявам егоизъм, но и двете знаем, че понякога трябва повече да мисля за себе си). Макар, че ако попитаме Руми или някой суфи или друг гностик биха казали, че любовта и егоизма се съвместяват прекрасно, просто зависи от гледната точка – нали?! Помъдряването не променя света, а само погледа ти към и през него!

Любов, ЛЮБОВ, Л Ю Б О В

  Тази публикация не е моя. Написа я за мен приятелката ми Кайти. Дадох и книга и не я оставих на мира, докато не ми сподели впечатленията си. Мрънках  и доста време, докато накрая тя не издържа и ми написа мнението си.
  Аз само го публикувам, преразказвайки малко.
  Та значи, книгата е  "Любов ", авторката е Елиф Шафак.
  Става дума само и единствено за Любов.
   В тази книга всеки може да  я намери.Във форма, каквато си поиска. Има толкова предложения и интерпретации, че трябва да си амеба, за да отречеш съществуването на това чувство.
  - ЛЮБОВ бе Гордиии, ЛЮБОВ, с всичките и главни букви, ми пропя тя ( тук не ми е ясно Кайти подиграва ли се или не.И тя не знае май )
  Две главни (Любовни) истории, които се вплитат във времето, но на места са почти неразделни.
  Религията не присъства, тя просто е фон и проводник на случките.
  Книгата е написана изключително увлекателно и е трудно да не я прочетеш на един дъх.
  Зарибяващата история на американска домакиня, която след 20 години брак среща мъж,който преобръща живота и, на Кайти не и се струвала уникална. Тук тя даже скептично вдига вежди и ми вика :
  - Аре бе, то всяка домакиня или мъж след 20 години брак изведнъж може да реши, че е пропуснал нещо в живота и да го навакса. На туй нещо не му ли се викаше криза на средната възраст ? М ? Любов, ай сиктир...
  Замълчавам. Двете решихме, че няма да спорим за книгата. Ако аз харесвам зелено, а тя жълто не мога да убедя, че зеленото е по-красиво от жълтото. Нито тя мен в обратното.
  Другата история е между странстващия дервиш Шамс и поета Руми. Някаква уникална духовна връзка, която дай боже всекиму. И според нея има гей-момент в цялата работа. И се дразни от завоалирания начин, с който темата се заобикаля. Щото според нея чувствата може и да са еднополови.
 - Ху кеърс бе Горданке, ако любовта не е подсъдна или патологична,какво като е между мъже. Защо не казват, че единия от тези мъжкари е имал нещо по-така към другия ?
  Кайти не мисли, че можеш да срещнеш човек, който да е огледало, в което да се отрази твоята същност. Може и да може, казва тя, но сигурно трябва да го желаеш И телом освен духом. Трябва да има намесено желание - в един или друг момент.
  Мълча. Аз за разлика от нея вярвам в тази Любов, която тя отрича.
  Кайти продължава настървено :
  - И каква е тази история, дето важното послание те плясва по челото още на първите страници. Аз ако исках толкова елементарно да достигна до изводите, казани в книга, щях да си чета Паулу Коелю. А не Мураками (например).
   Ехааа, за Паулу ще и се разсърдя сериозно, защото много пъти се опитвах да и обясня какво харесвам в него. С непривично за нея тесногърдие не можа да ме разбере.
   - Та значи, вика тя, книгата е интересна, чете се бързо и е увлекателна. Идеята е ,че Любовта има много проявления и че всеки може да намери някоя за себе си. Това е от вида книги, които те учат да живееш в мир със себе си.
  Абе... с една дума, не е мой тип и не ми хареса истински.
  Но ще се хареса на всички, които вярват в ЛЮБОВТА.
  Мноооого хубава книга за ЛЮБОВТА.Без майтап.
  Четете я.
  Запомнете я.
  ЛЮБОВ.
  От толкова повтаряне на тази дума ще взема да я проумея. Абе Горди, не можахме да идем на вилата да изпием няколко бири и децата да поиграят. Знам, аз съм виновна, че не намерих време.Знаеш ли, можем....