Писмо до дядо Коледа

Мили дядка, оставих това писмо да го напиша след 21, тоест след , като видя дали ще дойде края на света, но нямам търпение и пиша днес на 21, отчасти и защото никак не ми се вярва, че идва краят, макар и да е обявено бедствено положение в моя роден, абсурден град!

Отдавна не вярвам в теб, ако изобщо някога съм вярвала, но понеже днес настъпва нова ера и аз също навлизам в нов етап от пътуването си през времето. В тая връзка, реших да погледна на теб през друга призма и правейки го, си намерих причина и основание да ти повярвам, тоест да ТЕ повярвам!

На моменти усещам, че май гледам на теб, като на Господ, но ще се постарая да наблегна на различията и много скоро ще спра да ви бъркам – обещавам!

Та, в този ред на мисли, скъпо мое сладко червенобузо Деденце, обещавам с цялото си сърце, че ще дам всичко от себе си да стана много, много, много послушна и най-вече обещавам да престана на всички да обещавам, а на себе си – не, и обещавам, че както винаги ще изпълня безпрекословно всичките си обещания!

Обещавам, че ще започна да обичам първо себе си, после другите!

Обещавам, че ще спра да се тревожа (поне ще се пробвам) за всичко и всички, защото това все пак не е моя работа, а на Господ!

Обещавам, че ще направя всичко възможно да гледам на живота само в бели и розови краски, което, според всичките ми приятели и близки ще ми помогне да Го променя (живота си) и то сега, а не друг път!

Обещавам, че тази година ще направя най-после нещо за себе си, колкото и егоистично да звучи това – ще намеря време за екскурзия (и пари!), ще си купя всички книги, които си пожелая, ще продължа да казвам каквото си мисля без да ми пука, че от мен се очаква да казвам това, което другите искат да чуят, ще си потърся квартира, може би (!но все пак е нещо)- ще си родя дете, ще започна да слушам и да вярвам малко повече на приятелката си, която за много неща е права, ще потърся мъжа на живота си, а ако не го намеря – ще повярвам на секундата, че съм достатъчно пълноценен човек и самичка, ще намеря вдъхновение да напиша всички онези историики , които се въртят в главата ми и няма повече да ги отлагам и т.н.

И най-вече, с най-голяма гордост ти обещавам мило деденце, че повече няма да пренебрегвам Коледа и Нова година и ще се постарая вече никога, ама никога, да не ги посрещам САМА!

А от теб какво искам ли?????

Хм, искаааам (и аз като Магито).....знаеш ли, първо ми идват разни неща наум дето ги искам за другите, ама това е в разрез с горните ми обещания, така, че......

Искам да срещна човека, с който ще мога (не просто ще искам, а и ще мога) да остарея!

Искам да стане скоро, преди да съм напуснала фертилната възраст!

Искам да си имам свой собствен дом, макар и да е само с две стаи!

Искам да отида на екскурзия в Египет, Тибет, Мексико, Галапагос, Анталия, Испания, Венеция и къде ли още не, но ти ми уреди само едното (поне!)!

Искам да успея тази година да стигна на Мальовица чак до върха, искам да видя връх Камен, искам да отида до Мелник, искам да скоча с бънджи, искам да ида на рафтинг!

Искам и по-прозаични неща, като да си купя онази хубава рокля, която струваше майка си и баща си (само70лева) и ми досвидя да си взема миналото лято, искам да си купя един марков парфюм и нова чанта, искам да ми доведеш всичките ми приятели на куп поне за два часа.....искам, искам....искам някой да ме заведе за риба (това го чакам вече три години)....

Ти дядо Коледа, разбира се, не можеш да изпълниш всички тези мои прищявки, а може и да нямаш време да ми изчетеш до края писмото, но все пак, ако ти докладват твоите джуджета, че поне мъничко съм била послушна – помисли си. Може пък поне едно от всички желания да ми сбъднеш! Нали?!

И да знаеш, аз няма да съм в къщи на празника, но цяла нощ ще си мисля какво ще ми оставиш под елхата и много, много, ама много ще се надявам!

Ако съм закъсняла с писмото – не ме мисли – карай, но не закъснявай поне за другите!!!

Прегръщам те силно и те целувам по сладките зачервени бузи!

 С обич и вяра: Руска