СИРОМАШКО ЛЯТО

„Навремето, когато чуех, че някой е на 60, виках си – тоя вече взел, дал, а сега си мисля, че даже и  на 80 човекът си е човек!.... Стига само да е нужен някому!.....”.

Стига само да съм нужна някому?!....

Вкъщи, съм нужна. Да свърша нещо, да си поделим задълженията, да се попринади нещо към семейния бюджет, да погледам детето, общо взето такива битови неща.

На работа – не, че не намират начин да ми нахлузят най-неприятните задължения, които да свърша абсолютно безплатно, и не, че даже после не ми намират кусури, защото някои хора просто не знаят какво точно искат, ама , не съм незаменима. Не съм нужна. Нужна. Разбираш ли?! Може и с мене, ама не е нужно да съм точно аз.

Приятелките. Единствената (не в смисъл, че е само една), единствената, която е, като другата ми половина, страда от хронична липса на време. (така се изразява тя). Тази, която, ако аз съм ин е моето ян и , ако аз съм ян е моето ин. Тази, която ме допълва и почти винаги ме разбира прекрасно. Тази, която ме мъмри и ми се кара, когато е необходимо, вместо, като гадното ми его за всяка глупост да ми намира оправдание, както правят някои от другите ми „приятелки”. Единствената, която смятам, че ме обича въпреки,  независимо и точно за това...(ако трябва да бъда честна и един от приятелите ми ме обича така). Дали съм и нужна?. Справя се отлично и със и без мене. То всъщност аз отдавна не съм съществена част от живота и, за да не кажа – нищожна, така, че на практика от ученическите ни години не съм я виждала как се справя СЪС мене..И като прибавим факта, че за разлика от мен, няма нищо против да споделя мислите си с течните кристали на лаптопа си и после да ги коментира с няколко електронни приятели, значи не просто времето и липсва, а аз не и липсвам във времето....Обаче тя ми е нужна. Тя ми е нужна на мене! Безспорно. Иначе сега нямаше да си говоря сама с твоите течни кристали и нямаше да смятам настоящия етап от живота си за сиромашко лято, а просто - за лято! Ха!

Имам и други „приятелки”. Едната смята, че да имаш приятели е поле на действие отредено само за тях, а тя е нещо като  страничен наблюдател. Може да се каже и, че го приема за сцена, на, която тя изпълнява второстепенна роля и няма, ама няма никакво право да импровизира или да влага нещо от себе си. Само това, което е в сценария и нищо без разрешение от режисьора! Или е като публика. Участва в действието само, ако и харесва, тоест, тогава се забелязва, че присъства в залата.   Дали се нуждае от  мен?....Преди време се нуждаеше само, когато беше в беда. Сега си има някой друг И за това. Обичам я. Аз, определено доста често се нуждая от нея.

Другата пък, освен приятелка ми е и колежка. По природа е хитра и пресметлива, макар, че носи добра душа и винаги е готова да бъде насреща. Веднъж ме попари. Простих и.... Дали съм и нужна?!...Понякога – да. За подкрепа.

Имам и приятелка, която вече я нямам. Ххахах. Просто един ден си отиде от мен. Опитах да си я върна, но тя пък най-откровено изобщо не се нуждае от мен! ...

Имам и няколко мъжки приятелки. Ххахаха. Колко смешно звучи.(малко педерастко, нали?).  Мъже бе. Приятели. Само единия превръщам в жена по някога. Чат, пат.  Но, Единствената веднъж ми каза, че не може да има приятелство между мъж и жена. Като се замисля в значителна степен е права. Значителна, защото и до ден днешен, на който и от тримата да звънна, по което и да е време на деня, ако имам нужда от помощ – ще реагират на часа! (е, поне за единия съм сто процента сигурна). С него обаче съм спала, с другия почти съм спала, а третия просто е бил твърде захлюпен, за да ми демонстрира, по начин по който да го осъзная, че и той би искал да съм спала! Не, че не ми е показал, аз, аз не съм видяла!.....Хахахах!........

Сиромашко лято! Или лятно сиромахче? Лятно? Или Сиромашко? Сиромашко лято!

Лято е навън, лятно е и в душата ми. Обаче по сиромашки лятно, по цигански някак си, нали знаеш, накрая на есента, когато е все още топло, циганите казват: да вали, да се пука, само лошо време да няма – та това било циганското лято! Нещо, като лято, ама не е точно лято. Вижда се, че вече идва есента, обаче, обачеееее – все пак, още не е дошла! Риба, ама цаца. Цаца, ама риба!!!! Че и моята работа – лято, ама сиромашко! Сиромашко, ама лято!!!!!

Виждам, че съм в края на лятото и се задава есента! Не отричам, че есента е красива, обаче не ми е любимия сезон. Направо да ти кажа – не я обичам. Тя е състояние на времето, което непрекъснато напомня, тиктака, като часовников механизъм в ухото ти, че ето я, идва зимата! Идва някакъв край! Край на лятото, край на топлото, край на светлото, край на зеленото, край на гальовните бризове, край на всичко цветно! Идва сивото, тъмното, режещото студено, голата пустота, смразяващия сняг и .....неизбежната тишина.

Та , да си дойда на думата. Виждам, че лятото свършва, а аз още не съм си намерила топлата дреха, която с мощната си любяща прегръдка ще ме пази от буйния вятър и ще прави всичко възможно да не му позволи да ме повали! Не съм намерила горящият огън, който ще пука в камината, кротичко ще присяда до скута ми и ще разпръсква гъстия мрак, студа и снега от дома, от ума, и от моята душа! Не съм намерила  тихата жарава, която ще пръсне на късчета сивото на зимата, ще притисне студеното в ъгъла и ще разсее гъстата тишина! Не съм намерила топлия дъх дето ще шепне в ухото ми, ще докосва устата ми и ще стиска ръката ми! Този, който ще взема и ще дава любов!....

Не съм открила тихия залив, във който бих вдигнала пристан, не съм съградила заслона за зимния сън. Не съм построила бентът при езерото, не съм и готова за полет на юг! Не съм открила вечното пролетно време, на което ще бъда ароматът, цветът и дъхът!

 Стига само да съм нужна някому.....