Ангели

Тази сутрин, както и през много от последните сутрини пак се събудих рано. Още по тъмно. Натрапчивите мисли пак дойдоха. Опитаха да ме залеят и да попарят тялото ми с оная гадна жлъч, която отравя целият ми ден. Но този път срещнаха отпор. Усмихнах им се мило, любезно ги попитах кой ги праща и какъв му е проблемът, а после още по-красиво ги отпратих – къде - по дяволитееее!

         После хубавичко си помечтах за най-различни приятни, красиви и вълшебни неща! Станах и си пуснах любимата песен на Лондон бойс, та чак си пях и танцувах, докато си пия кафето.

Днес имам и ще имам един прекрасен,  страхотен и стремителен ден, ден в който не пропуснах да изпратя луната, да поздравя слънцето, да се усмихна на всичко, което успея да забележа (а забелязах какво ли не), ден в който се чувствам и ще се чувствам така, както, когато съм влюбена! Обичам това състояние! Това е нещото, което наричам със събирателното Любов, и което някак си все не успявам да обясня на приятелката си!

Обичам си Ангелчето и всички ангели! Основно на него и на тях дължа този мъничък успех! Казвам основно, защото си е чисто моя заслугата, че заспивайки си ги повиках и пожелах!

Сега остава да се науча да го правя по-често, да го постигам по-бързо, да не си позволявам да го забравям и куп други още неща!

Обичам всички и го пожелавам на всички! Да го усетят, да го изпитат, да го повярват, да го поискат! Амин!