Часът е два през нощта. Руска стои на терасата и гледа луната. Пълна луна. Светла нощ. Всичко спи, дори прилепите ги няма. Чува само приглушения лай на будни кучета, шума от някое закъсняло такси и о, Боже, чува как хърка съседа - ужас ще събори панелите.
Пуши цигара. И не защото сега си е дошла от дискотека или е имала някаква бурна нощ. Не спи, заради малката - боли я ухото. Дала и е лекарство и чака да види дали ще заспи или ще се влоши. Дай Боже това да е всичко. Страхува се.....
Стои, пуши , чака и мисли....
Какво ли е да си нощна смяна? Какво ли е да си съвсем сам в къщи или съвсем сам на света? Това последното не иска да го знае!
Мисли си, че сърцето ще я заболи, но... то е изцедено. Усукано, смачкано и изцедено като през центрофуга. Заради него. Той го използва, изпра, закачи на простора и ...после забрави да си го прибере. Забрави го на слънцето и то съвсем се разсъхна и смачка....
Казва и, че тя му липсва. Вероятно му липсва нейната топла прегръдка и спокойствието на почти майчиния и скут. И на нея и липсва здравата му мъжка прегръдка, но сигурността, която преди е намирала в нея я няма. Толкова ли е преходна любовта? Тя ли само е склонна да идеализира нещата или наистина е възможно някога някой да обича нея, така, както тя е обичала него?! ...
Божичко как хърка!...
Иска и се сега да е на друго място и при други обстоятелства, но ето я - седяща тук посред нощ, разсъждаваща за любовта?! За живота, за старостта.... Седи и се чуди още колко ли пъти ще види луната? ....
Седи и се чуди защо не взема от морето на живота, а само стои на брега, рита камъчки и даже не смее да топне крака. Хвърля жабчета, но и те като повечето неща - не и се отдават с лекота. А трябва, трябва да взема, за да може после да си спомня не само за тази луна....
Странно няма звезди - нито една.... Няма я и нейната звезда. А как и се искa да си има звезда! Една, хубава, бяла, не, жълта - топла звезда....да я гали с лъчите си, да и свети по пътя, да я пази от лошия свят.....да я топли с енергията на обичта!...
Май заспа. Дано да е здрава... Сега, може би ще опита и тя да заспи....
Това много ми хареса "Седи и се чуди защо не взема от морето на живота, а само стои на брега, рита камъчки и даже не смее да топне крака. Хвърля жабчета, но и те като повечето неща - не и се отдават с лекота "
ОтговорИзтриванеКолкото до лекотата, тя не на всеки му се отдава. Пък и според мен не е задължителна :))
Дано Руска да повярва,че нейната звезда си е там, е , от време на време облаците я закриват, но то е преходно.Там си е и чака Руска :))
И хем стои и се чуди, хем осъзнава какво трябва да прави и пак не посяга....патка с патка....
ОтговорИзтриванеНе е патка и няма да я обиждаш така. Най-много да кажеш
ОтговорИзтриванекакто във вица - красива бяла птица :))))
Голяма, красива, бяла птица! Но така казваме в службата на един лебед от женски пол, а аз не искам да асоциирам Руска с този лебед
ОтговорИзтриванеТогава само голяма и красива :))))
ОтговорИзтриванеПък и е вярно - голяма си и си хубава. Точка :)
Благодаря! Приятно е да го чуя!:)))
ОтговорИзтриване