Скъпа ми Кайти,

Благодаря, че не забравяш да посещаваш редовно блога ми, ‘щото иначе така и ще си остане не посетен.

Честно казано, последната ти публикация ме изненада и същевременно ме сащиса. Не защото си ми написала това, което очаквах в блога, вместо в пощата, а защото този път направо ме срина на моя територия.

Когато прочетох за пръв път написаното леко се обърках (в първия момент ми беше трудно да се ориентирам кое е моя мисъл и кое твоя), но въпреки объркването ми усетих огорчението от нападението. Усетих, че се свивам под твоята атака от безпощадна критика завоалирана, както казваш ти под тънък хумор, който на моменти граничи с унищожителен сарказъм. Честно, така изглежда, макар, че почти съм убедена, че си била далеч от мисълта да вложиш точно това.

Разбрахме се, че няма да превръщаме обсъждането на книгата в полемика, а само ще споделим кой какво мисли.

Относно „зарибяващата” история на една американска домакиня бих казала, че тази история дори не е зарибяваща, а си е сива и скучна с изключение на увлекателния разказ, който те кара да тръпнеш в очакване дали този пък автор няма да даде рецепта, която още не сме чували. Така, че тук и аз мисля като теб. И бих казала, че не, това не е криза на средната възраст, а си е просто криза, криза от липса на любов, която човек може да изпита и на 10 и на 20 и на 30 и на 40 и повече години!!! От липса на това да се чувстваш обичан, да се чувстваш желан, да се чувстваш пълноценен, да усещаш, че някой се радва на твоето присъствие без непременно това да означава, че има някакъв интерес да е така. Дори едно десет годишно хлапе би се сгърчило от сподавено негодувание, ако му липсва например майчината или бащината прегръдка.

За втората история честно казано и аз на моменти си помислях, (боже, тая дума дали я има) че има някакъв гей момент, но не съм убедена в това ! Няма да спорим и да има и да няма, аз също смятам, че всичко човешко е нормално, а е завоалирано, защото инак би изкривило представата за времето в което живеят героите. Всъщност защо е завоалирано си знае само авторката, но лично за мен завоалираните неща са по-интересни от тези дето те „бият в челото”.(все пак зависи от случая)

Не знам кой автор колко елементарно си плясва изводите в челото на читателя, обаче не смятам, че когато въпросният седне да пише си мисли, че сега ще напише нещо, с което да натрие носовете на хората и да им покаже, че извода от еди що си е еди к’во си. Според мен пишат, защото изпитват някаква вътрешна потребност..., но това е друга тема. А,  ако приемем, че го правят, за да ти натресат техния извод, предпочитам да ми заявят ясно становището си и простичко да си кажат доводите то да е такова, отколкото да го напластяват до такава степен, че най-често да не откриеш извода или да ти е все едно какво има в последния пласт, защото така или иначе книгата е страхотна и ти доставя удоволствие, или да си мислиш, че човекът, който го е писал не е с много здрав разсъдък.

За мен изводът е, че някое от тези проявления на любовта може да осмисли живота на човека и да го направи щастлив за някакъв етап от живота му и при това не го казвам с подигравка!

Като цяло ефекта от безпощадната ти критика и очеизбождащото ти крещене пред света, че ти отричаш това нещо „любов” изиграха следното не добро и добро влияние върху объркания ми ум (може би душа). Първо това пречи на самооценката ми,(тук имам предвид постоянното критикуване – сега трябва да направя двадесет най-малко проверки дали не съм изяла някоя запетая или не съм сгрешила някой член) която и ти си ми казвала, че е важно малко да се подобри, създава ми нови комплекси. Второ, обаче, все по-често се замислям за едното от проявленията на любовта и се опитвам там да вкарам малко егоизъм – поне за цвят, за разнообразие! Ххаха!(Не, че изобщо не проявявам егоизъм, но и двете знаем, че понякога трябва повече да мисля за себе си). Макар, че ако попитаме Руми или някой суфи или друг гностик биха казали, че любовта и егоизма се съвместяват прекрасно, просто зависи от гледната точка – нали?! Помъдряването не променя света, а само погледа ти към и през него!