Аз само го публикувам, преразказвайки малко.
Та значи, книгата е "Любов ", авторката е Елиф Шафак.
Става дума само и единствено за Любов.
В тази книга всеки може да я намери.Във форма, каквато си поиска. Има толкова предложения и интерпретации, че трябва да си амеба, за да отречеш съществуването на това чувство.
- ЛЮБОВ бе Гордиии, ЛЮБОВ, с всичките и главни букви, ми пропя тя ( тук не ми е ясно Кайти подиграва ли се или не.И тя не знае май )
Две главни (Любовни) истории, които се вплитат във времето, но на места са почти неразделни.
Религията не присъства, тя просто е фон и проводник на случките.
Книгата е написана изключително увлекателно и е трудно да не я прочетеш на един дъх.
Зарибяващата история на американска домакиня, която след 20 години брак среща мъж,който преобръща живота и, на Кайти не и се струвала уникална. Тук тя даже скептично вдига вежди и ми вика :
- Аре бе, то всяка домакиня или мъж след 20 години брак изведнъж може да реши, че е пропуснал нещо в живота и да го навакса. На туй нещо не му ли се викаше криза на средната възраст ? М ? Любов, ай сиктир...
Замълчавам. Двете решихме, че няма да спорим за книгата. Ако аз харесвам зелено, а тя жълто не мога да убедя, че зеленото е по-красиво от жълтото. Нито тя мен в обратното.
Другата история е между странстващия дервиш Шамс и поета Руми. Някаква уникална духовна връзка, която дай боже всекиму. И според нея има гей-момент в цялата работа. И се дразни от завоалирания начин, с който темата се заобикаля. Щото според нея чувствата може и да са еднополови.
- Ху кеърс бе Горданке, ако любовта не е подсъдна или патологична,какво като е между мъже. Защо не казват, че единия от тези мъжкари е имал нещо по-така към другия ?
Кайти не мисли, че можеш да срещнеш човек, който да е огледало, в което да се отрази твоята същност. Може и да може, казва тя, но сигурно трябва да го желаеш И телом освен духом. Трябва да има намесено желание - в един или друг момент.
Мълча. Аз за разлика от нея вярвам в тази Любов, която тя отрича.
Кайти продължава настървено :
- И каква е тази история, дето важното послание те плясва по челото още на първите страници. Аз ако исках толкова елементарно да достигна до изводите, казани в книга, щях да си чета Паулу Коелю. А не Мураками (например).
Ехааа, за Паулу ще и се разсърдя сериозно, защото много пъти се опитвах да и обясня какво харесвам в него. С непривично за нея тесногърдие не можа да ме разбере.
- Та значи, вика тя, книгата е интересна, чете се бързо и е увлекателна. Идеята е ,че Любовта има много проявления и че всеки може да намери някоя за себе си. Това е от вида книги, които те учат да живееш в мир със себе си.
Абе... с една дума, не е мой тип и не ми хареса истински.
Но ще се хареса на всички, които вярват в ЛЮБОВТА.
Мноооого хубава книга за ЛЮБОВТА.Без майтап.
Четете я.
Запомнете я.
ЛЮБОВ.
От толкова повтаряне на тази дума ще взема да я проумея. Абе Горди, не можахме да идем на вилата да изпием няколко бири и децата да поиграят. Знам, аз съм виновна, че не намерих време.Знаеш ли, можем....
Няма коментари:
Публикуване на коментар