Благодаря!
Днешният ден- 11.02. - бил обявен за световен ден на думата
„благодаря”.....
Седя и се чудя - трябва ли да има специално
обявен световен ден за да се изговори една толкова специална дума?! Дума, която има такъв енергиен и емоционален
заряд?! Ден за дума, която може да отвори врати, да проправи пътища, да
премахне граници, да превъзмогне бедствия, да повдигне планини, да свали
звезди!
БЛАГОДАРЯ - дума, която може да сгрее
сърца, да запали слънца, да посее любов, да пожъне усмивки, да събуди съчувствие,
да сътвори чудеса!
Трябва ли да има ден за думата „благодаря”,
за да можем да я кажем на всички, на
които дължим свещеното чувство?...Може би да! Ние много пъти казваме благодаря
за това, благодаря за онова, всеки ден не еднократно използваме думичката в
разговор с познати и непознати за едно или друго. Но, имайки си ден за думата „благодаря” бихме могли да
превърнем този ден в празник. Трябва да го превърнем в празник! Празник на
чувството за признателност, празник посветен на факта, че изпитваме
задоволство, възхищение, наслада! Да превръщаме в празник мига, когато някой
истински ни е благодарен, и ни гледа с искрящи очи и топла усмивка и всички
неща, които иска да ни каже се четат в очите му и се побират само в едно
красиво и мило БЛАГОДАРЯ! Празник на истинското БЛАГОДАРЯ, когато толкова много
сме щастливи от нещо, което някой е направил за нас или от начина по който ни е
накарал да се чувстваме, че сякаш ни се иска да се хвърлим на врата му, да го
разцелуваме, да го понесем на ръце....иска ни се още на секундата да сме в състояние и ние да направим така, че той да
е доволен поне колкото нас, но можем само да кажем с най-искрено чувство
най-милото и топло БЛАГОДАРЯ, с надеждата, че тази вълшебна дума побира всички
тези неща!.....
В тоя ред на мисли, в името на тази силна
дума и защото днес е празник – ще импровизирам в стил холивудска звезда
спечелила Оскар.....
Благодаря ти Господи за това, че съм жива и
здрава! Благодаря, че са живи и здрави всички мои близки и приятели и, че си ме
поставил в живота им! Благодаря за пътищата, по които ме водиш и за хората,
които ми изпращаш!...
Благодаря на родителите ми, че са ме създали,
опазили и вдъхновили за да бъда човека, който съм! Благодаря на баща ми, че е
посял Добрината и любовта към хората в сърцето ми, че ме е научил на дълг и
отговорност, на чест и справедливост! Благодаря на майка ми, че ми е дала усета и любовта към природата и към книгата –
живата ми връзка със света и прозореца ми към света!
Благодаря на приятелите ми за обичта им, за
това, че продължават да са до мен, да ме търпят, да ме поощряват и корят, да ме
вдъхновяват и тласкат напред, да ме вдигат щом падна, да ме завръщат, ако много
се възкача!...
Благодаря на старите си любови, които
напусках, за това , че ме научиха да съм
силна, да се боря, да търпя, и да обичам въпреки и независимо! Благодаря им, че
бяха част от моя живот!
Благодаря на сегашната си любов, на този, с
който смятам да остарея, че е част от моя мъничък свят, че ме допусна да вляза
в неговия, че ме обича, че ме радва, че
се грижи за мен, че позволява аз да се грижа за него! Благодаря, че ме глези,
че ме прави щастлива, че ми дава усещане, че съм ценна, желана и необходима!
Благодаря , че ми даде сърцето си! Благодаря, че пожела и приюти моето! Благодаря, че ми има доверие,
благодаря, че избра именно мен!
Благодаря на тези, които се осмелиха да ми
кажат, че ме харесват, че за тях съм стойностен и важен човек! Това допринесе
да повярвам, макар и съвсем, съвсем мъничко, че все пак съм по-скоро добра!
Благодаря на всички, които ме мразеха и ме
мразят, за това, че помагат да не се възгордявам, или пък, че ме карат да правя
тъкмо това! Благодаря за това, че допринасят да продължавам да се уча да бъда,
да мога, да знам!......
Благодаря!
