на Оби Уан Кеноби

на Оби Уан Кеноби

МЕЖДУ ДВА ПОСТА

 

Между два поста можеш да изчетеш една хубава книга...

Между два поста , можеш да отвориш вратата

и да изтласкаш навън тъмнината!

Между два поста можеш да си направиш разходка -

да походиш с усещане за  щастие, мир и сладостен трепет в душата,

да получиш внезапно хрумване най-после, с ясна визия за живота –

какво искаш от него, в най-тънкия ред, с всички подробности,

даже тревата и имената на децата....

Между два поста можеш да седнеш

и да увесиш крака надолу от ръба на скалата,

да те прегръща вятъра, обаче ти все пак да плачеш -

на яве, а и дълбоко в същината!

Да крещи сърцето, но да мълчи устата

да кърви отвътре, но ти да не му позволяваш да раздере тишината!

Между два поста можеш да напишеш

за сиромашкото лято и за тези обитаващи тебе самата.....

Между два поста можеш да проумееш

сладката тръпка на войната ?!

Между два поста можеш да разбереш,

че гледаш  с нежните и кротки очи на сърната!

Между два поста можеш да видиш,

че сърцето ти е способно да бие по-бързо от скоростта на светлината!

Между два поста можеш да се окъпеш в

дъжд от звезди, топлина , цветя, светлина,

да танцуваш във ритъм на песен родена от тишина!

Между два поста може да получиш пристъп на  паника,

от страх, че си засмукана от силата на съдбата,

а не можеш да се свържеш с човека, сътворил  чудесата!

Между два поста можеш да сетиш сладкия дъх на бадеми в устата.

Между два поста можеш да изгубиш ума си в безбрежна вселена,

да заплуваш в лъчи от космическа музика,

да грееш като малка звездичка – кълбенце енергия,

проникваща безпрепятствено и залюляна в пространството!

Между два поста можеш да тръпнеш

от сладко докосване под лъжичката,

да се заливаш от смях като малко дете,

да политнеш във въздуха ходейки,

защото появила се мисъл ти е подкосила нозе!

Между два поста можеш да се гмурнеш в простора,

да се изгубиш в безкрайното синьо на небесната шир,

да почувстваш как се разлива топлина в слабините ти,

да затвориш  очи и замаяна

да се молиш да не свършва мига!

Между два поста може да запърха душата,

като колибри смучещо сок  от цвета!

Между два поста може да проблесне светкавица -

Господи, какво е това – любовта?!...

Благодаря!