GORDANA: ПИСМО – МОЛИТВА

ПИСМО – МОЛИТВА - ИЗПОВЕД

Здравей скъпи мой дядо Коледа, респективно Господи, Вселенски разум, мое Висше Аз, Колективно Съзнателно, Ангел небесен или просто божествена частице, която Си у мен!

Отдавна се каня да напиша това писмо, но ти тази работа няма как да не я знаеш!

Първо искам топло и сърдечно да ти благодаря за истинската и неподправена любов, за кроткото ти търпение към неспокойната ми заблудена душа, за мъдрото ти напътствие, за незабележимата ти или по някога явна намеса! За звездите, които ми изпращаш, когато съм тъжна, за ведрия смях с който ме награждаваш, когато съм щастлива, за силата, която ми вливаш, когато съм съкрушена! За мечтите, които ми подаряваш и не на последно място за желанията, които ми изпълняваш! Благодаря за вдъхновението и способността , с които ме осеняваш да канализирам и да запиша всичко, което идва не от мен, а от теб, от наш’та душа!....

Миналата година ти писах и в писмото ти обещавах и си пожелавах разни неща, така че ето една кратка равносметка:

Бях обещала , че ще наблегна на различията между теб щастливо деденце и всички други образи, в които те въплъщавам, но това не можа да се случи – все още ви слагам под един знаменател! Обещание – неизпълнено!

Бях обещала и, че ще стана много , много, много послушна и най-вече, че ще спра на всички да обещавам , а на себе си – не! Обещание – изпълнено! Все още има какво да се желае, но съм сигурна, че отчиташ напредъка ми!

Обещала бях, че ще се науча да обичам първо себе си, а после другите. Обещание – частично изпълнено! За това не стига само една година приятелю, времето ще покаже дали ще се науча! И не защото никой не заслужава да го обичам, а защото разбрах, че никой няма да ме обича мен, ако аз самата не започна да се обичам!

Обещала ти бях, че ще спра да се тревожа за всички и всичко, защото това все пак е работа на Господ! (твоя работа) – Обещание изпълнено! Е, пак се тревожа, но не чак толкова – винаги знам, че СИ там!

Обещала ти бях, че ще започна да гледам на живота само в бели и розови краски. – Обещание частично изпълнено! Тук се старая много човече! Доста научих! Но и много не успях. Обаче имам шанс! Има надежда – поне започнах във всичко да търся и да виждам и по-светлия край на дъгата!

Бях обещала, че ще направя нещо за себе си , че ще ходя по екскурзии, че ще си купя всички книги, които пожелая и други такива прозаични неща. – Обещание – изпълнено!

Тази година направих МНОГО лично за себе си! За пръв път от много време насам често мислех само за мен! Питах душата си какво и се иска и се съобразявах с желанията и! За пръв път от толкова време без да мисля за друг, без да се тормозя с какво бих зарадвала някого (на който изобщо не му пука) се доверявах на инстинктите си и следвах единствено и само моя си порив за вътрешно щастие!....

Тази година наистина си направих много екскурзии, купих си почти всички (е, далеч не всички) книги които пожелах, търсих квартира даже деденце, но това се отложи малко във времето.

Мисля, че намерих мъжа на живота си! Чуваш ли Господи?! Този, с който мога да бъда пълноценен човек и няма да имам нужда да си бъда самодостатъчна! Този, който вече чувствам като част от себе си. Този на който ще кажа – искам да остарея заедно с теб! Още не съм съвсем сигурна мили дядушка (може той да не мисли така), но го усещам в сърцето си и толкова се надявам да е така! Зависи какво ще направиш ти!....

С теб си говорим толкова често. Ти знаеш всичките ми тревоги и всичките ми мечти. Усещаш мислите ми, участвайки в тяхното пораждане, но въпреки това знам, че трябва да ги изкажа, трябва да ги напиша, трябва да ги излея. Защото само така ще подхраня с достатъчно енергия тези от тях, които желая! Защото знам, че така имам по-голям шанс да материализирам онзи по-красивия, по-уютния, по-богатия, по-живия мой свят – мисловния! Светът на моето въображение! За пръв път едва на почти 40 получих прозрение! Хахаха! Смееш се – нали?! Но беше прозрение! Сигурна съм... Имах видение с ясна визия за живота си. За пръв път кристално чисто осъзнах, разбрах , видях какво искам от него. Знам, че ти ми прати тази картинка. Знам, че ти ми я нарисува с такава категоричност и сигурност – все едно е вече факт! Но сега ще си я поискам и на хартия в писмен вид. Така, че слушай ме.: Виждам дом. Моят дом. Виждам мъж. Моят мъж. Виждам две деца – близнаците, за които винаги съм мечтала! Моите близнаци! И това много преди да се влюбя в Митко и преди да знам, че той самия е близнак?! Виждам писалище и моите книги – тези, които аз ще напиша. Виждам кой ще ме вдъхновява и кой ще ми ги издава! Хахахахах! Виждам много ЛЮБОВ! Много обич! Много радост и много смях!

Това е старче, което искам от тебе! Това е моята и предишна и сегашна мечта! Аз се старах да бъда послушна, аз съм послушна, и за напред пак ще бъда! Това е, което се надявам да ми сбъднеш, това е което трябва да ми изпълниш, това е и за което даже предварително ти благодаря!