Рожден ден!

Какво е рожден ден?! За мен е единствения истински празник. Защото е личен. Защото си е само мой. И защото за мен е специално събитие!  Защото съм в приповдигнато настроение – празнично както се казва – макар, че е бивало и да съм в друго – пак приповдигнато, само, че в обратна посока! Аз лично гледам да не помня колко пъти се е случвало така,  но хората ми казват, че е бивало и повече от веднъж! Сигурна съм, че е било..Защото освен всичко друго днес всички ме питат как ми е настроението. Та, харесвам си го и защото е празник, който мога да си посрещна и организирам съвсем сама, както аз си искам и както ми е кеф. А мога и да се направя, че няма такъв ден. Дори и на другите мога да го вменя – да не ме търсят или най-малкото – да не ме намират! Какво говоря – аз дори самата на себе си мога така да си го вменя, че чак да си повярвам! Хахах

Рождените дни са част от едно пътуване през времето! Кратки спирки на които се спираш за секунди, позамисляш се, не много дълбоко, че става прекалено сериозно, пооглеждаш се назад и в страни и най-често отправяш взор напред – все пак имаш още да вървиш!

Това пътуване през времето е с различна скорост и в различно настроение в зависимост от гледната точка и от спирката на която си спрял, но общо взето си е все в едно и също направление – не можеш да се върнеш назад. Пък и много не ти се иска да преседяваш по спирките. Поне на мен не ми се иска. Там има много време за мислене, а специално аз не бива много да му мисля. Освен това там ми става студено. По някога страшно, понякога гнусно, но най-вече чакащо.

През не много ранните години на детството или по-точно казано през късното детство, този ден беше най-радостното събитие дълго очаквано и планирано! Спомням си, че тайничко се надявах на конкретен подарък и уж заобиколно предварително се опитвах да подскажа какво точно искам да ми подарят! Ако трябва да бъда честна и до ден днешен съм запазила тази детска привичка в сърцето си и винаги с жажда поглеждам какъв е подаръка! Колкото и нескромно да звучи от моя страна – страшно много се радвам на подаръците, дори  и да са мънички и незначителни! Винаги си личи кога са направени с идея любов и кога са направени – просто да се убие номера! Както и винаги си личи, че ужасно много се радвам, защото очите ми светват и така засиявам, че чак сама си го усещам!

През малко по-късните тийнейджърски години и ранната младост – рождения ми ден пак си ми беше най-хубавия ден и най-хубавия празник! На т.н. спирки почти не спирах или спирах само, колкото да се огледам. Харесвах се. В смисъл харесвах живота си, харесвах приятелите си, училището, работата – в известна степен бях доволна от себе си.

С времето правя престоя по спирките по-дълъг. Нещо превозното ми средство все закъснява. То, не че бързам за края, а само за приключението до следващата спирка. И докато седя и чакам „транспорта” мисля по-малко за миналото и повече за бъдещето, най-вече защото не харесвам настоящето. Не съм доволна нито от себе си, нито от живота си, но това е една друга тема....

Днес имам рожден ден! От онези дни е в, които съм с положително приповдигнат дух! Тоест бях – сутринта! Сега съм си пак като вчера и почти като утре! Нищо особено!

Приповдигнатото настроение дойде от две, три мили случки, които ми поднесе това забележително пътуване. Малката ми племенница, която е едва на три години изтопурка с босите си краченца рано, рано сутринта до мен и с още сънен глас и полузатворени очички каза – лельо, искам да ти кажа нещо, честит рожден лельо, много те обичам! Гушна ме и веднага попита – може ли да ям вече торта?!.... Не знам дали някога ще имам по-мил и по-хубав подарък от този! Дали нещо друго ще се появи в живота ми, което може така да ме накара да засияя и да светнат очите ми! Така да ме накара да усетя порива в себе си, че толкова много мога да дам и да направя за това дете (и не само на него, стига да има кой да го иска), че на толкова много неща мога да го науча! Че толкова много неща бихме могли да научим заедно, че на толкова много неща ще ме научи тя! Че толкова много неща бихме могли да изживеем заедно, че така ми се иска да я защитавам и пазя от големия свят, а в същото време бих искала да я въведа в него по-леко и по-безболезнено, по-подготвено! Иска ми се да имам време за всичко това! Усещам как в мен нахлуват енергия и сили, които има къде да насоча! И точно това ме окриля и приповдига духа ми и ми вдъхва живот!

После ме зарадва и трогна до сълзи един друг подарък – едно топло и истинско пожелание в електронната поща, от една зряла жена, моя приятелка. Тя ми беше написала да запазя способността си да се радвам на малките неща – на слънцето, на капка, роса, на хубавата музика и на все такива привидно прости неща. Тя ми беше написала, че имам богата душа! Радвам се ако е така! Много се радвам, че поне един мисли така! В смисъл, че е хубаво да установиш, че покрай теб има хора до сърцата на които си се докоснал и са те запомнили с добро!

Днес е моят ден! Така ми каза Ашли! Почувствах го, тоест не, повярвах го едва, когато тя го каза!

Моя стара колежка ми каза с искрено чувство думи, които ме разплакаха – за втори път днес! Не мога да ги повторя дори наум. У мен остана само въздействието им! Толкова много ми се иска пожеланията на всички, които ме обичат да могат да започнат да се сбъдват още от днес! Толкова много ми се иска!.....

А Ашли ми направи много хубава изненада. Защото аз и казах, че много държа на елемента на изненадата. Хахах. И ми беше написала много хубави думички, макар, че както винаги имаше чувството, че са станали прекалено сладникави! Винаги нарича истинските неща сладникави!

 И Бисер ме изненада. Както се изрази той – знаех, че цял ден ще се чудиш защо не съм се обадил и накрая пак ще се изненадаш, защото съм ти се обадил последен! Е, почти последен. Но си беше изненада – той винаги е пръв!

„Всяко специално събитие е част от смисъла на живота и всичко, което те свързва с живота, всъщност е чудо. И всичко, което изживяваме днес е последствие от вчера. Нека този момент се превърне в чудо и дано никога не останеш без чудеса. Честит рожден ден скъпа приятелко!” – това получих за завършек на деня! Моят ден. Днес аз имах много специални събития и имах контакти само със специални за мен хора! Вярвам, че и аз съм по един или друг начин специална за тях!