ТАЙНСТВО
Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството
на кръщението. Свещенодействие на видимо
и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята,
а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени
свещи - блясъкът на светликът от
най-силните нощни звезди. В мекия сумрак плахо прокрадващи се лъчи. Копринено нежна свила се стелеше - чиста
прозрачна роса все още не докоснала хоризонта. Небето се оглеждаше в нея, като в
съд със вода. Благовонията – мирис на цъфнали рози и билки примесен с дъх на
росна трева. Свещените ритми припяваха пролетно – сладкогласни авлиги и утринни косове.
Бог поел бащински в длани новороденото Слънце го поднесе с шепи
и го потопи в мократа синева!
Звездата получи свети благослов!
Роди се, от вода и въздух и с любов!
Гледах с гордост „моя” кръщелник.
Окъпан в росата и смело подаващ чело.
Целунах го, поздравих го и
наблюдавах как открива света. Нали беше кръстен! Жрецът изми символично от него греха и го възкреси за нов
живот, за ново начало, за нов
стремителен път!
Танцуваше Изгрева в червената си
премяна. Бързаше да изтича, да се качи на високо – да заплува в небесната шир.
Закачаше с пръстчета из простора звездите, а те гаснеха бледи от силния му
светлик.
После погледна във всички посоки
из храма и събуди с лъчите си спящата му душа. Литнаха птиците, плъзнаха
тварите – сътворяваха се днешните чудеса. Усмихна се
Слънцето ведро и бодро на
всички.
И всички, които го виждаха получаваха огнено-слънчевия му дар – топло пламъче, искрица енергия, шепа обич и
много надежда за прохождащия нов ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар